Powered By Blogger

петък, 6 август 2010 г.

Още три минути блус


Помниш ли първият ни блус с теб?
Първият ни път, когато се целунахме?
Помниш ли - тази беше песента...?
Тази, на която с теб сега се сбогуваме!

За последно ти ме прегърни!
Още малко с мене остани!

Още 3 минути блус...
Още миг до твоят пулс..
Не казвай нищо, даже с очи -
на раздяла се мълчи!

Чуваш ли думите на песента?
Все едно за нас е писана, за този ден!?
Тръгваш си с мокри от любов очи...
Даже и целувката горчи в такъв момент!

За последно ти ме прегърни!
Още малко с мене остани!

Още 2 минути блус...
Още миг до твоят пулс...
Не казвай нищо, даже с очи -
на раздяла се мълчи!

Мълчание в мен крещи : "Обичам те!"
Какво ще правя от сега без теб?

Как да продължа, някак си?
Как да събера себе си?
Без любов, без любов, без любов...

Още 1 минута блус...
Още миг до твоят пулс...
Не казвай нищо, даже с очи -
на раздяла се мълчи!...

Прости, сърце...


Паднала една сълза,
твоите устни изгаря.
Щом простя, дали греша?
Всичко пак се повтаря.
Нямам сили за това,
себе си да победя,
любовта да отрека,
щом виновно плачеш...

Прости, прости сърце,
щом мъжът виновно плаче.
Знам женското "простих"
за него всичко значи.
А твоята душа,
плаче от вина ранена
и прошката сега за него е Вселена.

Пак боли и пак лъжи,
но без тебе умирам!
Ти си мъж, един и същ,
ала тебе избирам.
Колко тежко е това,
себе си да победя,
две души да разделя,
щом виновно плачеш...

Прости, прости сърце,
щом мъжът горчиво плаче.
Знам женското "простих"
за него всичко значи.
А твоята душа,
плаче от вина ранена
и прошката сега за него е Вселена.