Още три минути блус

Помниш ли първият ни блус с теб?
Първият ни път, когато се целунахме?
Помниш ли - тази беше песента...?
Тази, на която с теб сега се сбогуваме!

За последно ти ме прегърни!
Още малко с мене остани!

Още 3 минути блус...
Още миг до твоят пулс..
Не казвай нищо, даже с очи -
на раздяла се мълчи!

Чуваш ли думите на песента?
Все едно за нас е писана, за този ден!?
Тръгваш си с мокри от любов очи...
Даже и целувката горчи в такъв момент!

За последно ти ме прегърни!
Още малко с мене остани!

Още 2 минути блус...
Още миг до твоят пулс...
Не казвай нищо, даже с очи -
на раздяла се мълчи!

Мълчание в мен крещи : "Обичам те!"
Какво ще правя от сега без теб?

Как да продължа, някак си?
Как да събера себе си?
Без любов, без любов, без любов...

Още 1 минута блус...
Още миг до твоят пулс...
Не казвай нищо, даже с очи -
на раздяла се мълчи!...

Прости, сърце...

Паднала една сълза,
твоите устни изгаря.
Щом простя, дали греша?
Всичко пак се повтаря.
Нямам сили за това,
себе си да победя,
любовта да отрека,
щом виновно плачеш...

Прости, прости сърце,
щом мъжът виновно плаче.
Знам женското "простих"
за него всичко значи.
А твоята душа,
плаче от вина ранена
и прошката сега за него е Вселена.

Пак боли и пак лъжи,
но без тебе умирам!
Ти си мъж, един и същ,
ала тебе избирам.
Колко тежко е това,
себе си да победя,
две души да разделя,
щом виновно плачеш...

Прости, прости сърце,
щом мъжът горчиво плаче.
Знам женското "простих"
за него всичко значи.
А твоята душа,
плаче от вина ранена
и прошката сега за него е Вселена.

Щом съм грешка непоправима - повтори ме пак...

"Искаш да ти опазя името...
Да не би да си пазил моите чувства?
да не би да се пазих,
когато с тебе глупава правех любов?...
Къса памет за мен ли имаш?
Как се дразниш, че пак ме искаш!
Щом съм грешка непоправима-
повтори ме пак, повтори ме!
Все при тебе са сложни схемите...
Да си тръгвам и просто да не питам-
ти го казваш, но още обичаш!
Забрави, ако можеш сега..."

Очите ми ме молеха...

Очите ми ме молеха да спра да гледам.
Очите ми твърдяха,че съм луда.
Луда, за да ги карам да се взират и да те търсят там,
там където отдавна не си и няма да те има.
Очите ми казваха,че са те виждали и друг път,
че те познават много преди мен и знаят
как бързо се променяш и изчезваш, но няма смисъл...
Няма смисъл насила да ги карам да търсят в теб това,
което нямаш и което щях да видя.
Не ги послушах и ги държах отворени-
когато ги затворих беше късно,
защото те бях пуснала вътре в себе си
и всичките ми думи и желания
бяха приели формата на твоите движения.
Сега...
Докато те изтръгвам от сърцето си
си мисля-не е ли смешно това, че докато
гледах с отворени очи не забелязах нищо
и трябваше да ги затворя, за да видя...
Очите ми ме молеха да спра да гледам,
очите ми твърдяха,че съм луда,
за да ги карам да се взират и да те търсят там,
където отдавна не си и няма да те има
и трябваше да ги затворя, за да видя...

Лоша ли съм?

"Като погледна всяка има си някой,
а аз последна още го чакам...
Чак се срамувам, че съм самотна.
каква любима, за любов не съм ли годна?
Лоша ли съм, Господи? Все за мен забравяш ти,
все за други щастие, а все за мен сълзи...
Мразиш ли ме, Господи? Не, не ме забравяй ти-
дай ми да обичам, като луда, Господи!
При всички други всяко зло за добро е.
При мен обратно-доброто за зло е...
Ден съм щаслива, сто съм нещастна!
Самотна гасна, от любов поне да гасна!!!..."

Не съжалявам!

От любов, заради теб...
Живота провалих си, заради теб.
Вече пропилях си младостта,
и пак не съжалявах никога!
Не, не съжалявам нито за един изминал ден.
Не, не съжалявам дори за болката в мен...
Мога и прощавам и ми е по-добре така.
Моя целия живот все така ще го живея!"

"Има ли нещо ново при тебе?"

„Знаех, че така ще стане, щом те видя пак –
без да пия, ще ме хване… как се мразя, как.
Онова опасно чувство в мене пропълзя
и до кръв прехапвам устни да не изрека:
Има ли нещо ново при тебе или е същото, като при мене?
Всичко ново и старо го свързвам само с тебе.
Нито ти се нагледах, нито те нацелувах!
Защо си тръгнах тогава, защо, защо се страхувах?
Не трябва да го изричам – пусни ме да те дообичам…
Беше истинско тогава, как не го разбрах,
между „искам” и „не трябва” – второто избрах!
Мислех, ще те забравя, така и не можах,
сега до кръв прехапвам устни да не изрека:
Има ли нещо ново при тебе или е същото, като при мене?
Всичко ново и старо го свързвам само с тебе.
Нито ти се нагледах, нито те нацелувах!
Защо си тръгнах тогава, защо, защо се страхувах?
Не трябва да го изричам – пусни ме да те дообичам... ”