Очите ми ме молеха...

Очите ми ме молеха да спра да гледам.
Очите ми твърдяха,че съм луда.
Луда, за да ги карам да се взират и да те търсят там,
там където отдавна не си и няма да те има.
Очите ми казваха,че са те виждали и друг път,
че те познават много преди мен и знаят
как бързо се променяш и изчезваш, но няма смисъл...
Няма смисъл насила да ги карам да търсят в теб това,
което нямаш и което щях да видя.
Не ги послушах и ги държах отворени-
когато ги затворих беше късно,
защото те бях пуснала вътре в себе си
и всичките ми думи и желания
бяха приели формата на твоите движения.
Сега...
Докато те изтръгвам от сърцето си
си мисля-не е ли смешно това, че докато
гледах с отворени очи не забелязах нищо
и трябваше да ги затворя, за да видя...
Очите ми ме молеха да спра да гледам,
очите ми твърдяха,че съм луда,
за да ги карам да се взират и да те търсят там,
където отдавна не си и няма да те има
и трябваше да ги затворя, за да видя...