
"Стоях там - щастлива и сама,
свободна, никому ни виновна, ни длъжна,
а тя се целуваше с теб
и не знам защо изглеждаше тъжна.
И за кое бях така закопняла, дори и сега не разбирам,
но започнах заради теб на нея да завиждам.
Знаех за теб, знаех всичко,
паднах на ледените ти гърди,
там само камък бие, където целунеш кожата гори...
Знаех и с всичко се примирих,
само за едно се заблудих,
не е любов всичко, което виждаш,
затова внимавай на кого завиждаш!
Стоях там щастлива и сама
и можех така, кой знае още колко,
но щом щастието омръзне на човека,
зад ъгъла неволята го чака.
И за кое бях така закопняла, дори и сега не разбирам,
но започнах заради теб на нея да завиждам.
Скъпи мой, съзнавахме добре какво правим,
напразно търсихме онова, което имахме.
Утре пак ще съм сама, утрото променя всичко.
Знаех го...
но сърцето продължава да бие,
дори когато разбито е…"


Няма коментари:
Публикуване на коментар