Дали да ти кажа, колко тихо и спокойно е в душата ми, когато знам, че си там - някъде?
Някъде сред хората и хаоса, в който вселените ни се събират и разделят.
Губя те, намирам те...
и всеки път силата ти ме притегля, краде от моята и безпощадно те тласка към живота ми.
Дали да те погледна - да те оставя да видиш светлината?
Онази светлина, в която разумът ми се дави, когато усещам присъствието ти...
Събуждам се и ти гледаш в мен!
Устните ти докосват моите - толкова близо, толкова бавно...
Мечтите събират ръцете ни.
Изтриват съня от очите ми.
И все пак ти оставаш!
Необхватен!
Недостижим!
Стонът на душата ми, бурите в сърцето ми.
Те говорят с треперещите ми ръце...
Лутам се!
Безумна!
Безлична!
Но дори без глас крещя името ти!
... Ти не чуваш!
На мен ми стига, за да знам, че живея!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар