… Феномени на масовата култура, можем да изброяваме без край. Аз ще рискувам, да си навлека известни неприятности, като започнем от „осъждане”, за избраният от мен обект, преминем през критика и стигнем до пренебрежение и омраза (пази, Боже), от страна на отделни индивиди, част от разглеждания феномен на масовата култура, като цяло.
Най – общо казано, доколкото моята „малка” главица успява да разбере термина, масова култура е всичко, което ни заобикаля и ние го използваме или контактуваме с него по някакъв начин, било то за да получим дадена информация, да се забавляваме, за работа и т. н.
И като се придържам към това общоприето схващане, ще се спра по – подробно, като феномен на масовата култура на (моля да не бъда наказана за избора си, нищо лично и против нямам към темата на моя анализ) „негово величество” МЪЖЪТ (или мъжете като цяло – част и обект на масовата култура).
Избрах точно „мъжът”, за тема на моята работа, не за да изглеждам , като мъжемразка или критик, а заради оправданият ми (надявам се) личен интерес към противоположният пол. Според мен, точно тази половинка от човечеството е събирателен образ, с присъщите на масовостта и културата качества. (може би има привърженици на тази „теория” и за жените,но…).
Да кажем, че на два основни вида се делят хората на планетата – мъже и жени. Няма човек, който по някакъв начин да не общува със себеподобни от мъжки пол. На където и да се обърнем, неминуемо ще видим „мъж на хоризонта”, освен ако не сме в женския метох на някой манастир или на място, строго забранено за мъже. Значи смело мога да заключа, че по неволя, стечение на обстоятелствата, природна даденост, съдба… мъжът, иска или не е масово явление. И в това не виждам нищо лошо.
Неоспорим факт е, че мъжката половина от човечеството събира в себе си безброй качества, които го превръщат в „продукт” на масовата култура. Има мъже, които „използваме” за работа, поради простичката причина, че една жена например не може да се справи с т. нар. „мъжки задачи” и професии (може би, защото не е решила да се доказва или, за да не наранява мъжкото его…, но да не сме цинични).
Друго си е симпатичен монтьор да ти оправи развалената кола, макар просто да са ти изхабени батериите на дистанционното и да не можеш да я отключиш, или пък спъвайки се в кабела за интернет, докато „хвърчиш” с прахосмукачката, да се обадиш на синеок техник, че не ти работи компютъра…
Да се насочим към по – приятните неща от живота, а именно удоволствията и забавленията. Прекрасно си изкарвам в чисто женска компания, но все пак друго си е да има и мъжко присъствие, което да отвлича погледите от време на време. А ако такова липсва, в 90 % от случаите, темата на женските разговори са мъжете. Не мисля, че някоя дама би останала равнодушна, ако проницателен мъжки поглед засече нейните очи в дискотеката, кафето, автобуса, магазина, офиса и т.н. - тръпка, която не можем да не споменем. Не е за подминаване и надменната стойка и дяволита усмивка, когато си под ръка с местния „убавец”, по който въздишат доста жени. А колко нежни половинки затаяват дъх пред телевизорите си всяка вечер, за да чуят новините и прогнозата за времето от любимия говорител, или да се насладят на „сапунения” сериал с добро мъжко присъствие.
И още стотици примери мога да дам за масово използване на мъжът, било то за лични или други цели. За някои неща мога да се съглася, че ще се преживее и без тях, но няма как да не им призная заслугите за съществуването ни – както нашето, така и на нашите деца, внуци, правнуци и т. н.
Както всяко живо същество (и не само) си има предимства и недостатъци, така и мъжът не пропуска да е част от статистиката. Няма безгрешни хора. Немалко са моментите, в които сме плакали заради мъже – няма да нищя темата имало ли е смисъл… Имало е и дни, нощи, поеми, романи, песни, филми посвещавани на мъже, заради и добрите им и лошите им качества – пак няма да споменавам, дали е било нужно…, но щом се е случило нещо, значи е имало защо, колкото и зле да звучи това, или по – скоро оправдателно.
Колкото мразени, толкова и обичани, колкото хулени, толкова и хвалени са тези „същества” на нашата земя. Въпреки всичко казано до тук, аз не бих си представила живота без тези феномени на масовата култура. Всичко би било еднотипно, скучно по някакъв начин и несмислено без един мъж до всяка жена например. Не ангажирам никой с мнението си, но то си е мое и смятам да го защитавам, като вярна на принципите си жена. Има неща, от които не бих се отказала за нищо на света, като силна мъжка прегръдка в труден момент, секс, слагане на брачна халка (колкото и тривиално и демоде да звучи за някои) и най – вече спокойствието, което получавам, когато знам, че до мен има мъж. Всичко това си крие и своите рискове от „страдание” и неудовлетвореност, но „риск печели, риск губи”, бяха казали някъде някога. Нали трябва за нещо да си струва, че сме живели. Може да звучи нелогично, но защо това нещо да не е един мъж.
Каквото и да си говорим против мъжете, в момент на ярост, колкото и да ни се иска не можем без тях. Така сме устроени – всеки търси своята половинка в живота, а аз мисля моята да е мъж.
Всичко казано до тук, може да звучи субективно, но аз не се отказвам от мъжкия поглед, който ме подлудява, от смеха в неговата компания, от новите неща, които научавам от силния пол, от сигурността и спокойствието, от удовлетворението, след свършената от него тежка или непосилна за мен работа, от бащата на детето ми, от халката на ръката ми, от изненадите, които само той може да ми поднесе, от чисто плътските удоволствия и още и още хиляди неща, заради които си струва да го изживея този веднъж даден ми живот с „точният” мъж.
