"Има ли нещо ново при тебе?"

„Знаех, че така ще стане, щом те видя пак –
без да пия, ще ме хване… как се мразя, как.
Онова опасно чувство в мене пропълзя
и до кръв прехапвам устни да не изрека:
Има ли нещо ново при тебе или е същото, като при мене?
Всичко ново и старо го свързвам само с тебе.
Нито ти се нагледах, нито те нацелувах!
Защо си тръгнах тогава, защо, защо се страхувах?
Не трябва да го изричам – пусни ме да те дообичам…
Беше истинско тогава, как не го разбрах,
между „искам” и „не трябва” – второто избрах!
Мислех, ще те забравя, така и не можах,
сега до кръв прехапвам устни да не изрека:
Има ли нещо ново при тебе или е същото, като при мене?
Всичко ново и старо го свързвам само с тебе.
Нито ти се нагледах, нито те нацелувах!
Защо си тръгнах тогава, защо, защо се страхувах?
Не трябва да го изричам – пусни ме да те дообичам... ”